Постинг
11.03.2010 17:27 -
Стихотворение номер 3 ! : )
Автор: brokenrox
Категория: Лични дневници
Прочетен: 807 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2010 17:31
Прочетен: 807 Коментари: 1 Гласове:
8
Последна промяна: 11.03.2010 17:31
А това е посветено на майка ми.
Липса
Изстинала там някъде лежиш сама,
покрита с камъчета, пясък, кал.
Оставям ти нежно на гроба цветя,
докосвам снимката ти , поглеждам кръста избелял.
На мрамора присядам, затаявам дъх
и дълго взирам се в земята, обраснала с мъх.
Припомням си прекрасните ни дни,
изпълнени с много смях, любов и радостни сълзи.
Припомням си и нежния ти глас звънлив и топлите прегръдки,
от тез моменти сякаш, отпивах от щастието на големи глътки.
Вярваше в мен и знаеше, че ще успея
и тази твоя вяра ми даваше сили да живея.
Ти беше и ще бъдеш, моята единствена надежда голяма,
макар и да зная , че вече те няма...
21.05.2009.
Изстинала там някъде лежиш сама,
покрита с камъчета, пясък, кал.
Оставям ти нежно на гроба цветя,
докосвам снимката ти , поглеждам кръста избелял.
На мрамора присядам, затаявам дъх
и дълго взирам се в земята, обраснала с мъх.
Припомням си прекрасните ни дни,
изпълнени с много смях, любов и радостни сълзи.
Припомням си и нежния ти глас звънлив и топлите прегръдки,
от тез моменти сякаш, отпивах от щастието на големи глътки.
Вярваше в мен и знаеше, че ще успея
и тази твоя вяра ми даваше сили да живея.
Ти беше и ще бъдеш, моята единствена надежда голяма,
макар и да зная , че вече те няма...
21.05.2009.
Търсене
За този блог
Гласове: 47
Архив
